¬инени сортове

¬инени сортовe
Ќай-попул€рните винени сортове по света и у нас

 ачеството на виното зависи в гол€ма степен от характера на сорта грозде, от който е произведено то. Ќай-разпространените винени сортове в света, които се отглеждат в Ѕългари€ са:  аберне —овиньон, ћерло, —овиньон Ѕлан, Ўардоне, –излинг, ѕино Ќоар, “раминер, ёни блан,  аберне ‘ран, —ензо, –кацители, “ам€нка и други. —рещат се така наречените директни сортове Ц ќтело, —ейбел,  ераца, јлжика, но те н€мат добри качества и са забранени за производство на промишлено вино.

ћ≈—“Ќ» —ќ–“ќ¬≈ √–ќ«ƒ≈

ћј¬–”ƒ

ћаврудћавруд е стар местен сорт, който се отглежда само в Ѕългари€ от най-древни времена. –азпространен е главно в ѕловдивско и по-малко в ѕазарджишко и —тарозагорско. “ой е един от най-ценните местни сортове за червени вина. “ой е къснозреещ сорт, сравнително устойчив на сиво гниене. Ќай-подход€щи за ћавруд са дълбоките, свежи наносни почви в топлите микрорайони на страната, където н€ма опасност от ниски зимни температури. «ахарността на гроздето е от 17 до 23 % при титруема киселинност от 6,1 до 10,7 г/куб. дм. ¬ината, произведени от този сорт, са с наситен рубинен цв€т, достатъчно танини и киселини и специфичен, много при€тен аромат, в който се долав€т нежни лозови мустачки и къпина. ¬ината се развиват отлично в контакт с дъбова дървесина, като развиват мощен, комплексен аромат, мек, плътен и хармоничен вкус.

√Џћ«ј

√ъмза„есто срещано е и другото и наименование –  адарка. √ъмза е стар местен сорт, отглеждан от в —еверна Ѕългари€. ¬ ”нгари€, —ловаки€, ‘ранци€, –умъни€, ёгослави€, јвстри€ и други държави е познат под името  адарка. ¬ Ѕългари€ основно се среща в —еверни€т лозаро-винарски район, а в остонолите райони могат да бъдат открити единични лози. —орта е къснозреещ Ц беритбата започва в кра€ на септември или началото на октомври.  ато основен недостатък може да се посочи тънката и крехка кожица на зърното, ко€то във влажна есен се напуква и гроздето се напада силно от сиво гниене. ƒобивите значително намал€ват, а качеството се понижава. «а да се предотврати този процес, е препоръчително лозите да се засаждат върху проветриви хълмисти терени с леки отцедливи почви, а гроздето да бъде обирано възможно най-бързо. ”стойчивостта към ниски зимни температури е слаба. ѕри узр€ване сортът достига 19-21,8% захари. ¬ години с по-топла и суха есен червените сухи вина от сорт „√ъмза“ се отличават с жив, макар и не много плътен рубинен цв€т, при€тен аромат на дребни червени плодове, доминиран от малина, подчертана, но мека свежест и при€тни танини.

ѕјћ»ƒ

ѕамид“ова е много стар местен сорт, отглеждан по нашите земи още от траките. ¬ миналото е бил най-разпространени€т у нас сорт. —ега площите му са силно ограничени. ќтглежда се още в ёгослави€, јлбани€, “урци€ – около ќдрин, √ърци€, ”нгари€, –умъни€.
ѕамид е среднозреещ сорт. Ѕеритбата му се осъществ€ва към средата на септември. √роздето не е достатъчно издържливо на сиво гниене, има средна устойчивост на ниски зимни температури. —равнително сухоустойчив е, не е особено взискателен към почвите. Ќай-доброкачествено грозде се получава върху хълмисти терени с леки отцедливи почви. —ортът е предпочитан за консумаци€ в пр€сно състо€ние. Ќатрупва достатъчно захари – от 18 до 24 %, но киселинността му е ниска – 4-5 г/куб. дм. ¬ината, които се произвеждат от него са светло червени, леки трапезни вина за масова консумаци€. “е имат ниска киселинност и нисък екстракт, поради което не са подход€щи за отлежаване. “е се консумират млади, веднага след като ферментират и се избистр€т.

Ў»–ќ ј ћ≈ЋЌ»Ў ј Ћќ«ј

Ўирока мелнишка лоза“ова е стар местен сорт, отглеждан от незапомнени времена в микрорайона на ћелнишко, откъдето идва и името му. –азпространен е само у нас в малки размери в Ѕлагоевградски окръг около —андански, ћелник, ѕетрич и околните села. Ўирока мелнишка лоза е къснозреещ сорт. ÷енните си качества той развива само в ћелнишки€ микрорайон, който се отличава с висока температурна сума през вегетаци€та, ранна пролет, горещо л€то, дълга топла суха есен и сравнително мека и топла зима. √роздоберът е характерно, че започва през първата половина на октомври. «а разлика от други сортове, Ўироката мелнишка лоза е устойчив е на сиво гниене, но ниските зимни температури могат да окажап много вреден ефект. √роздето има много добра захарност -20-24 % и достатъчна титруема киселинност Ц 6 – 8 г/куб. дм. ћладите вина се отличават с наситен черешов цв€т, интензивен аромат, доминиран от череша, достатъчна плътност и характерна пикантна тръпчивост. ћного добре се развиват в контакт с дъбова дървесина. ќтлежалите вина от този сорт се отличават с богат, комплексен аромат, в който се долав€т интересни тонове на тютюн и кожа, вкусът е със запазена свежест и мека тръпчивост.

„≈–¬≈Ќ ћ»— ≈“

„ервен мискет—иноними – “урска ружица (ёгослави€), —ин€ теменуга и –оманщина (¬еликотърновско и ¬рачанско).
„ервен мискет се отглежда от стари времена по нашите земи и се см€та за стар български сорт. –азпространен е предимно в ѕодбалканската долина и —редногорието и на по-малки площи в —тарозагорско, —ливенско, ямболско и ¬рачанско.
ѕодход€щи за сорта са хълмистите и проветриви терени. ѕо устойчивост на измръзване този сорт заема първо м€сто сред местните сортове и превъзхожда редица чужди винени сортове. √роздето натрупва 18-21 % захари, 5,4-6 г/куб. дм титруема киселинност, за подобр€ването на ко€то се приб€гва до купажиране с други сортове. ¬ината имат сламеножълт цв€т, хармоничен вкус и при€тен фин мискетов аромат. ѕри купажиране със сортовете „ƒим€т“ и „–излинг италиански“ се получават прочутите бели сухи евксиноградски вина.

ћ≈∆ƒ”Ќј–ќƒЌ» —ќ–“ќ¬≈ √–ќ«ƒ≈

јЋ»√ќ“≈

јлиготеѕроизхожда от ‘ранци€, област Ѕургунди€. “ози сорт участва в н€кои реномирани бургундски бели вина. »звън ‘ранци€ е разпространен в –умъни€, ”нгари€, √рузи€ и Ѕългари€. √роздето узр€ва през първата половина и до средата на септември. —ортът се отличава с висока родовитост и добивност. ”стойчив е на ниски зимни температури, но се характеризира с ниска устойчивост на суша. ѕодход€щи са по-леките, но достатъчно дълбоки и с висока влажност почви в по-хладните хълмисти и проветриви райони. “ипично винен сорт, отглеждан основно в —евероизточна Ѕългари€. ¬ по-топлите райони съдържанието на захари достига 22-24 %, но титруемите киселини се понижават р€зко до 5,5 – 8г/куб.дм и поради това той не бива да се отглежда в такива райони. ќт този сорт се произвеждат свежи и при€тни вина, без особена индивидуалност, по-скоро склонни към окисление. »зползват се предимно в купажи при производство на качествени бели вина и значително по-р€дко самосто€телно. ¬ миналото от този сорт в Ѕългари€ се произвеждали десертни вина.

 јЅ≈–Ќ≈ —ќ¬»Ќ№ќЌ

 аберне —овиньон¬ Ѕългари€, това е сортът, който намира най-широко приложение за червени вина. ѕричисл€ва се към среднозреещите сортове Ц гроздоберът му започва през септември. —орта е високо устойчив на обикновено гниене. ѕодход€щи за него са дълбоките с висока влажност почви, въпреки че е устойчив и на суша. ≈дна от ценните му характеристики е, че е студоустойчив. ¬ Ѕългари€ този сорт развива напълно технологичните си качества – захари 21-24 %, сравнително висока киселинност 6,5-9 г/куб. дм, много добро съдържание на багрилна матери€ и екстракт. ¬иното, произведено от този сорт се отличава с интензивен аромат на дребни червени плодове – предимно касис, къпина и черница, интензивен тъмночервен цв€т и добра плътност. јко се остави да отлежи в дъбови бъчви, виното развива богат, комплексен аромат, в който се откриват, подправки, нюанси на дъб, дим, а в по-старите вина шоколад и канела. ¬кусът е плътен, сочен и хармоничен.

ћ≈–Ћќ

ћерлоѕроизходът на този сорт е от ‘ранци€.ѕо нашите земи е разпространен във всички лозаро-винарски райони. √роздето узр€ва приблизително в средата на септември – около 10-15 дни по-рано от  аберне —овиньон. ’арактерна е чувствителността му към ниски зимни температури. —ортът ћерло натрупва достатъчно захари – 22-26 % и титруема киселинност около 6г/куб. дм, ко€то е по-ниска в сравнение с тази на  аберне —овиньон. ¬ината съзр€ват по-бързо в сравнение с произведените от  аберне —овиньон и като млади са по-хармонични поради по-ниската киселинност и наличието на по-меки танини. јроматът на младите вина се описва като доминиран от нюанси напомн€щи зр€ла череша и син€ слива. ќтлежалите вина в дъбови бъчви се характеризират с комплексен аромат, в който се откриват нюансите на дъба, захаросани плодове и дим. ћного характерни за старите вина от този сорт са нюансите на трюфела.

ћ”— ј“ ќ“ќЌ≈Ћ

ћускат ќтонел—ортът е получен от семе в град јнже, ‘ранци€ от –оберт ћореал през 1852 г. ƒнес се е разпространил в почти всички лозарски страни. «ърното се характеризира със сферична форма, сочно, притежава при€тен и силен характерен мускатов аромат. ћускат отонел е средно до сравнително ранозреещ сорт. Ѕеритбата започва обикновено през първата половина на септември, но се случва при по-високи температури и в кра€ на август. —ортът е студоустойчив. Ќатрупва достатъчно захари – от 19,1 до 24,15%, но титруемата киселинност в топлите райони е ниска. Ѕелите сухи вина, произведени от този сорт са ефектни, с доста интензивен аромат с цветист характер, напомн€щ виолетки и индрише, значителна плътност и умерена свежест. ¬ината се консумират млади. ќт този сорт се произвеждат много добри десертни вина.

ѕ»Ќќ Ќќј–

ѕино Ќоар–одината му е ‘ранци€. ќт него се произвеждат вина от много високо качество. –азпространението му по нашите земи е ограничено предимно в района около град —ливен. «а ѕино ноар е характерна добрата родовитост. ѕрижава устойчивост на сиво гниене и е сравнително устойчиво на ниски зимни температури. —пецифичното за този сорт е, че той р€дко се съчетава с други сортове.  ачеството на произведените от него вина завис€т в много гол€ма степен от тероара и климатичните услови€. ћладите вина от този сорт се описват като вина с наситен рубинен цв€т, неверо€тен финес и с аромат съставен от много характените нюанси на череша, черница и малина, а пон€кога и дим.  огато вината отлежават в дъбова дървесина развиват богат, комплексен аромат. ” нас този сорт натрупва значително количество захари – от 21 до 27 %, при достатъчно висока киселинност – 6,24-10,49 г/куб. дм. ¬ината имат тъмночервен цв€т, елегантен вкус и аромат и по-нисък екстракт, отколкото тези от  аберне —овиньон.

–»«Ћ»Ќ√

–излинг“ова е един от най-старите европейски сортове, родината му е √ермани€. ќсновно е разпространен в по-северните райони. –излинг е среднозреещ сорт – узр€ва през първата половина на септември. —ортът е особено чувствителен към гъбни болести и се напада от сиво гниене. ѕодход€щи са влажни почви по хълмисти проветриви терени. ќтличава се с висока устойчивост на ниски зимни температури, но не е сухоустойчив и развива ценните си качества в по-хладните райони върху почви с достатъчна влажност. —ухите вина от този сорт се описват като деликатни, с интензивен аромат, като в него за най-характерни се считат минералните тонове, комбинирани с плодови и цветисто – билкови нюанси. јроматът на вината от –излинг подлежи на развитие при отлежаване и добива комплексен, много специфичен и пикантен характер на подправки и пон€кога на петрол. ¬ Ѕългари€ този сорт се отглежда в по-хладните североизточни райони. Ќатрупва достатъчно захари – 18-19 %, при много добра киселинност – 7,5-8,39 г/куб. дм.

– ј÷»“≈Ћ»

–кацители–одината му е √рузи€, отглежда се в  ахети€ от незапомнени времена и от него се произвеждат известните  ахетински вина. ѕо нашите земи е получил разпостранение след 70-те години поради добрата си плодовитост и устойчивост. –кацители е средно до къснозреещ сорт. ¬ Ѕългари€ се отглежда в по-топлите райони – ѕловдивско, ’асковско, ѕлевенско, като гроздето узр€ва през втората половина на септември, а в —унгурларската долина,  арловско и —евероизточна Ѕългари€ – в началото на октомври. ’арактерното количество захари за сорта е 18-22 % , като се отличава със сравнително висока титруема киселинност – 7-10 г/куб. дм. ќт него се произвеждат бели сухи трапезни вина без особена индивидуалност и виноматериали за естествено-пенливи вина предимно в —евероизточна Ѕългари€. ѕоради високото си съдържание на €бълчна киселина и склонност към окисление на мъста и произведените вина, този сорт не се препоръчва за разпространение в Ѕългари€.

Ўј–ƒќЌ≈

Ўардоне“ози сорт произхожда от ‘ранци€, областите Ѕургунди€ и Ўампан. ƒнес е разпространен във всички лозаро- винарски страни по света. Ўардоне е ранен винен сорт. ¬ топлите райони узр€ва в кра€ на август и началото на септември, а в по-хладните – средата на септември. –одовитостта му е много добра, но добивите не са високи. ќтглежда се в проветриви хълмисти райони, където почвите са хумусно-карбонатни, делувиални и канелено-горски, с висока влажност. ѕри постигане на физиологична зр€лост натрупва бързо захари – при 20-24 % и запазва сравнително висока киселинност от 7-9 г/куб. дм. ќт него се получават изключително качествени бели вина с интензивен аромат най-често доминиран от нюанси на тропически плодове (пъпеш, ананас), смокин€, а в случаите когато е отгледано на варовикови почви, характерните минерални нюанси.

—ќ¬»Ќ№ќЌ ЅЋјЌ

—овиньон Ѕланѕроизходът му е ‘ранци€. ќсвен в ≈вропа, се култивира и в јвстрали€ и Ќова «еланди€. ¬ Ѕългари€ се отглежда основно в Ѕургаско, –азградско, района на “ърговище и други райони. —овиньон блан е среднозреещ сорт – узр€ва към средата на септември. ¬ района на —отерн, ‘ранци€ развива благородно гниене, което придава незабравим характер на вината. —редно устойчив е на ниски зимни температури. ѕри узр€ването си достига захарно съдъжание до 20-24 %, при много добра титруема киселинност – 8-9 г. /куб. дм. «а най-характерни нотки в аромата на вината, произведени от совиньон блан, се приемат ухание на сено, тропически плодове и цариградско грозде. ¬кусът е свеж, фин и много хармоничен. ¬ината се консумират предимно млади.

“јћяЌ ј

“ам€нкаѕроизхожда от земите на Ѕлизки€ изток – —ири€, »рак, ≈гипет, »ран и др. ” нас сортът се отглежда от незапомнени времена.  огато гроздето презрее ароматът намал€ва, зърната зав€хват и при топла и суха есен придобиват специфичен вкус на стафиди. “ам€нка е среднозреещ сорт – бере се към средата на септември. ћалко устойчив е на ниски зимни температури. «атова е препоръчително да се отглежда в топлите микрораойни с дълга, топла, суха есен, с леки хумусно-карбонатни почви на хълмисти проветриви терени с добро слънчево греене, където температурата през зимата не пада под -16, -17∞—. ¬ света “ам€нка се см€та за класически винен сорт за получаване на изключително фини десертни вина. ¬ »тали€ това е прочутото вино „јсти спуманте“. ѕри благопри€тни услови€ и добро отглеждане гроздето натрупва много захари – 20-26%, при добра титруема киселинност 6-8-г/куб. дм.

“–јћ»Ќ≈– –ќ«ќ¬

“раминер“ози сорт има австрийски произход – областта “раминер в ёжен “ирол.
¬ нашата страна се отглежда на малки площи в —евероизточна Ѕългари€. “раминер е сравнително ранозреещ до среднозреещ. ” нас узр€ва в началото и средата на септември. –одовитостта му е средна до добра. —ортът не е устойчив на гъбни болести, напада се от перноспора и оидиум и при дъждовна есен гроздето загнива. “раминер е устойчив на ниски зимни температури, но е чувствителен на суша. «а него са подход€щи сравнително по-богати, хумусно-карбонатни, достатъчно влагозапасени почви в по-хладните, проветриви хълмисти терени на —евероизточна Ѕългари€.
ќт сорт “раминер се получават сухи бели, силно ароматични вина с хармоничен свеж вкус. ¬ интензивни€ аромат се улав€т цветисти нюанси, напомн€щи роза и такива на подправки. Ќай- добри вина от този сорт се получават в североизточна Ѕългари€.

ёЌ» ЅЋјЌ

ёни Ѕлан“ова е италиански сорт, разпространен широко във ‘ранци€, където в областта  он€к от него се произвежда прочути€т френски кон€к. ѕо нашите земи се отглежда предимно в районите на ѕоморие и Ѕургас, където от неговото грозде се получават висококачествени дестилатни виноматериали и бели сухи вина. ёни блан е къснозреещ сорт – узр€ва в кра€ на септември – началото на октомври. ѕодход€щи за него са сравнително леките, но дълбоки и достатъчно запасени с влага почви, защото е слабо устойчив на суша и ниски зимни температури. ” нас юни блан натрупва от 18 до 21 % захари и висока титруема киселинност от 7 до 9,5 г/куб. дм.
¬ината произведени от него са леки и свежи, с нежен, фин аромат, но не подлежат на развитие при отлежаване. »зползват се предимно като дестилатни виноматериали.

–”Ѕ»Ќ

–убин“ова е хибриден сорт, получен от известни€ френски сорт —ира и италиански€ Ќебиоло. ¬иното от него е пикантно, подкан€що с аромата си на череши, €годи, касис и пипер. ћоже да е чистосортово вино, а може да се използва за купажи с вина от други сортове. —поред технологи€та на производство може да е тръпчиво или меко, леко свежо или плодово.

¬зето от http://vino-bg.eu/vineni-sortove/

 

–С–ї–∞–≥–Њ–і–∞—А—П —В–Є, —З–µ —Б–њ–Њ–і–µ–ї—П—И —В–∞–Ј–Є –њ—Г–±–ї–Є–Ї–∞—Ж–Є—П —З—А–µ–Ј –±—Г—В–Њ–љ—З–µ—В–∞—В–∞ –Њ—В–і–Њ–ї—Г

–Р–Ї–Њ —Б—В–∞—В–Є—П—В–∞ —В–Є –µ –±–Є–ї–∞ –≤–∞–ґ–љ–∞, –њ–Њ–ї–µ–Ј–љ–∞ –Є–ї–Є –Є–љ—В–µ—А–µ—Б–љ–∞ - –њ–Њ—Б—В–∞–≤–Є –Є –Њ—Ж–µ–љ–Ї–∞!
–Ч–∞ —Ж–µ–ї—В–∞ –µ –љ—Г–ґ–љ–Њ –і–∞ –љ–∞—В–Є—Б–љ–µ—И –µ–і–љ–∞ –Њ—В –њ–µ—В—В–µ –Ј–≤–µ–Ј–і–Є—З–Ї–Є!
(ѕостави оценка първи!)
Loading...Loading...

–Ь–Њ–ґ–µ –і–∞ —Е–∞—А–µ—Б–∞—И –Њ—Й–µ:

Ћозаро-винарски райони
 ои са лозаро-винарските райони в Ѕългари€? “еритори€та на –епублика Ѕългари€ в зависимост от различните почвено-климатични услови€ се раздел€ на ...
 акво да направим с неизпитото вино?
¬ъпреки, че гол€ма част от вас биха се учудили поради каква причина може да има останало вино след празниците, пон€кога се случва, въп...
Ќеверо€тните ползи за здравето от червеното вино
ѕроучване: чаша червено вино може да бъде еквивалентна на един час във фитнеса «а тези от вас, които обичат да се наслаждават на...
Ѕутилиране на виното
¬ домашни услови€ до бутилиране се приб€гва, когато виното е в по-гол€мо количество и се налага запазването му за по-дълго време. ...
ѕрепоръки за здравето с грозде и вино
ѕри нервна депреси€ Ц чаша вино по време на хранене; ѕри метеоризъм (газове в корема) Ц...
ѕолезни рецепти с вино от лечител€ ѕетър ƒимков
“ози път ще се запознаем с н€колко полезни рецепти с вино от народни€ лечител ѕетър ƒимков. “е са изпитани и доказано действащи ƒокато б...
¬инотерапи€ у дома: защо и как
ќтдавна пиенето на вино и консумаци€та на грозде не е най-значимото приложение на този елексир. ћожете да си направите винотерапи€ ...

–Э–∞–њ–Є—И–Є —Б–≤–Њ–µ—В–Њ –Љ–љ–µ–љ–Є–µ

–Э–∞–њ–Є—И–Є –Ї–Њ–Љ–µ–љ—В–∞—А –њ—А–µ–і–Є –≤—Б–Є—З–Ї–Є –њ–Њ “¬инени сортове”

–Ґ–≤–Њ—П—В –Ї–Њ–Љ–µ–љ—В–∞—А

Copyright © 2023 | Google sitemap
–†–∞–Ј—А–∞–±–Њ—В–µ–љ–Њ –Њ—В –•–Є—В–Ю—Д–µ—А—В–∞