Винени сортове

сряда, 19 ноември 2014, 11:10
Винце
Остави коментар

Най-популярните винени сортове по света и у нас

Качеството на виното зависи в голяма степен от характера на сорта грозде, от който е произведено то. Най-разпространените винени сортове в света, които се отглеждат в България са: Каберне Совиньон, Мерло, Совиньон Блан, Шардоне, Ризлинг, Пино Ноар, Траминер, Юни блан, Каберне Фран, Сензо, Ркацители, Тамянка и други. Срещат се така наречените директни сортове – Отело, Сейбел, Кераца, Алжика, но те нямат добри качества и са забранени за производство на промишлено вино.

МЕСТНИ СОРТОВЕ ГРОЗДЕ

МАВРУД

Мавруд е стар местен сорт, който се отглежда само в България от най-древни времена. Разпространен е главно в Пловдивско и по-малко в Пазарджишко и Старозагорско. Той е един от най-ценните местни сортове за червени вина. Той е къснозреещ сорт, сравнително устойчив на сиво гниене. Най-подходящи за Мавруд са дълбоките, свежи наносни почви в топлите микрорайони на страната, където няма опасност от ниски зимни температури. Захарността на гроздето е от 17 до 23 % при титруема киселинност от 6,1 до 10,7 г/куб. дм. Вината, произведени от този сорт, са с наситен рубинен цвят, достатъчно танини и киселини и специфичен, много приятен аромат, в който се долавят нежни лозови мустачки и къпина. Вината се развиват отлично в контакт с дъбова дървесина, като развиват мощен, комплексен аромат, мек, плътен и хармоничен вкус.

ГЪМЗА

Често срещано е и другото и наименование – Кадарка. Гъмза е стар местен сорт, отглеждан от в Северна България. В Унгария, Словакия, Франция, Румъния, Югославия, Австрия и други държави е познат под името Кадарка. В България основно се среща в Северният лозаро-винарски район, а в остонолите райони могат да бъдат открити единични лози. Сорта е къснозреещ – беритбата започва в края на септември или началото на октомври. Като основен недостатък може да се посочи тънката и крехка кожица на зърното, която във влажна есен се напуква и гроздето се напада силно от сиво гниене. Добивите значително намаляват, а качеството се понижава. За да се предотврати този процес, е препоръчително лозите да се засаждат върху проветриви хълмисти терени с леки отцедливи почви, а гроздето да бъде обирано възможно най-бързо. Устойчивостта към ниски зимни температури е слаба. При узряване сортът достига 19-21,8% захари. В години с по-топла и суха есен червените сухи вина от сорт „Гъмза“ се отличават с жив, макар и не много плътен рубинен цвят, приятен аромат на дребни червени плодове, доминиран от малина, подчертана, но мека свежест и приятни танини.

ПАМИД

Памид Това е много стар местен сорт, отглеждан по нашите земи още от траките. В миналото е бил най-разпространеният у нас сорт. Сега площите му са силно ограничени. Отглежда се още в Югославия, Албания, Турция – около Одрин, Гърция, Унгария, Румъния.
Памид е среднозреещ сорт. Беритбата му се осъществява към средата на септември. Гроздето не е достатъчно издържливо на сиво гниене, има средна устойчивост на ниски зимни температури. Сравнително сухоустойчив е, не е особено взискателен към почвите. Най-доброкачествено грозде се получава върху хълмисти терени с леки отцедливи почви. Сортът е предпочитан за консумация в прясно състояние. Натрупва достатъчно захари – от 18 до 24 %, но киселинността му е ниска – 4-5 г/куб. дм. Вината, които се произвеждат от него са светло червени, леки трапезни вина за масова консумация. Те имат ниска киселинност и нисък екстракт, поради което не са подходящи за отлежаване. Те се консумират млади, веднага след като ферментират и се избистрят.

ШИРОКА МЕЛНИШКА ЛОЗА

Това е стар местен сорт, отглеждан от незапомнени времена в микрорайона на Мелнишко, откъдето идва и името му. Разпространен е само у нас в малки размери в Благоевградски окръг около Сандански, Мелник, Петрич и околните села. Широка мелнишка лоза е къснозреещ сорт. Ценните си качества той развива само в Мелнишкия микрорайон, който се отличава с висока температурна сума през вегетацията, ранна пролет, горещо лято, дълга топла суха есен и сравнително мека и топла зима. Гроздоберът е характерно, че започва през първата половина на октомври. За разлика от други сортове, Широката мелнишка лоза е устойчив е на сиво гниене, но ниските зимни температури могат да окажап много вреден ефект. Гроздето има много добра захарност -20-24 % и достатъчна титруема киселинност – 6 – 8 г/куб. дм. Младите вина се отличават с наситен черешов цвят, интензивен аромат, доминиран от череша, достатъчна плътност и характерна пикантна тръпчивост. Много добре се развиват в контакт с дъбова дървесина. Отлежалите вина от този сорт се отличават с богат, комплексен аромат, в който се долавят интересни тонове на тютюн и кожа, вкусът е със запазена свежест и мека тръпчивост.

ЧЕРВЕН МИСКЕТ

Синоними – Турска ружица (Югославия), Синя теменуга и Романщина (Великотърновско и Врачанско).
Червен мискет се отглежда от стари времена по нашите земи и се смята за стар български сорт. Разпространен е предимно в Подбалканската долина и Средногорието и на по-малки площи в Старозагорско, Сливенско, Ямболско и Врачанско.
Подходящи за сорта са хълмистите и проветриви терени. По устойчивост на измръзване този сорт заема първо място сред местните сортове и превъзхожда редица чужди винени сортове. Гроздето натрупва 18-21 % захари, 5,4-6 г/куб. дм титруема киселинност, за подобряването на която се прибягва до купажиране с други сортове. Вината имат сламеножълт цвят, хармоничен вкус и приятен фин мискетов аромат. При купажиране със сортовете „Димят“ и „Ризлинг италиански“ се получават прочутите бели сухи евксиноградски вина.

МЕЖДУНАРОДНИ СОРТОВЕ ГРОЗДЕ

АЛИГОТЕ

Алиготе Произхожда от Франция, област Бургундия. Този сорт участва в някои реномирани бургундски бели вина. Извън Франция е разпространен в Румъния, Унгария, Грузия и България. Гроздето узрява през първата половина и до средата на септември. Сортът се отличава с висока родовитост и добивност. Устойчив е на ниски зимни температури, но се характеризира с ниска устойчивост на суша. Подходящи са по-леките, но достатъчно дълбоки и с висока влажност почви в по-хладните хълмисти и проветриви райони. Типично винен сорт, отглеждан основно в Североизточна България. В по-топлите райони съдържанието на захари достига 22-24 %, но титруемите киселини се понижават рязко до 5,5 – 8г/куб.дм и поради това той не бива да се отглежда в такива райони. От този сорт се произвеждат свежи и приятни вина, без особена индивидуалност, по-скоро склонни към окисление. Използват се предимно в купажи при производство на качествени бели вина и значително по-рядко самостоятелно. В миналото от този сорт в България се произвеждали десертни вина.

КАБЕРНЕ СОВИНЬОН

Каберне Совиньон В България, това е сортът, който намира най-широко приложение за червени вина. Причислява се към среднозреещите сортове – гроздоберът му започва през септември. Сорта е високо устойчив на обикновено гниене. Подходящи за него са дълбоките с висока влажност почви, въпреки че е устойчив и на суша. Една от ценните му характеристики е, че е студоустойчив. В България този сорт развива напълно технологичните си качества – захари 21-24 %, сравнително висока киселинност 6,5-9 г/куб. дм, много добро съдържание на багрилна материя и екстракт. Виното, произведено от този сорт се отличава с интензивен аромат на дребни червени плодове – предимно касис, къпина и черница, интензивен тъмночервен цвят и добра плътност. Ако се остави да отлежи в дъбови бъчви, виното развива богат, комплексен аромат, в който се откриват, подправки, нюанси на дъб, дим, а в по-старите вина шоколад и канела. Вкусът е плътен, сочен и хармоничен.

МЕРЛО

Произходът на този сорт е от Франция.По нашите земи е разпространен във всички лозаро-винарски райони. Гроздето узрява приблизително в средата на септември – около 10-15 дни по-рано от Каберне Совиньон. Характерна е чувствителността му към ниски зимни температури. Сортът Мерло натрупва достатъчно захари – 22-26 % и титруема киселинност около 6г/куб. дм, която е по-ниска в сравнение с тази на Каберне Совиньон. Вината съзряват по-бързо в сравнение с произведените от Каберне Совиньон и като млади са по-хармонични поради по-ниската киселинност и наличието на по-меки танини. Ароматът на младите вина се описва като доминиран от нюанси напомнящи зряла череша и синя слива. Отлежалите вина в дъбови бъчви се характеризират с комплексен аромат, в който се откриват нюансите на дъба, захаросани плодове и дим. Много характерни за старите вина от този сорт са нюансите на трюфела.

МУСКАТ ОТОНЕЛ

Сортът е получен от семе в град Анже, Франция от Роберт Мореал през 1852 г. Днес се е разпространил в почти всички лозарски страни. Зърното се характеризира със сферична форма, сочно, притежава приятен и силен характерен мускатов аромат. Мускат отонел е средно до сравнително ранозреещ сорт. Беритбата започва обикновено през първата половина на септември, но се случва при по-високи температури и в края на август. Сортът е студоустойчив. Натрупва достатъчно захари – от 19,1 до 24,15%, но титруемата киселинност в топлите райони е ниска. Белите сухи вина, произведени от този сорт са ефектни, с доста интензивен аромат с цветист характер, напомнящ виолетки и индрише, значителна плътност и умерена свежест. Вината се консумират млади. От този сорт се произвеждат много добри десертни вина.

ПИНО НОАР

Родината му е Франция. От него се произвеждат вина от много високо качество. Разпространението му по нашите земи е ограничено предимно в района около град Сливен. За Пино ноар е характерна добрата родовитост. Прижава устойчивост на сиво гниене и е сравнително устойчиво на ниски зимни температури. Специфичното за този сорт е, че той рядко се съчетава с други сортове. Качеството на произведените от него вина зависят в много голяма степен от тероара и климатичните условия. Младите вина от този сорт се описват като вина с наситен рубинен цвят, невероятен финес и с аромат съставен от много характените нюанси на череша, черница и малина, а понякога и дим. Когато вината отлежават в дъбова дървесина развиват богат, комплексен аромат. У нас този сорт натрупва значително количество захари – от 21 до 27 %, при достатъчно висока киселинност – 6,24-10,49 г/куб. дм. Вината имат тъмночервен цвят, елегантен вкус и аромат и по-нисък екстракт, отколкото тези от Каберне Совиньон.

РИЗЛИНГ

Това е един от най-старите европейски сортове, родината му е Германия. Основно е разпространен в по-северните райони. Ризлинг е среднозреещ сорт – узрява през първата половина на септември. Сортът е особено чувствителен към гъбни болести и се напада от сиво гниене. Подходящи са влажни почви по хълмисти проветриви терени. Отличава се с висока устойчивост на ниски зимни температури, но не е сухоустойчив и развива ценните си качества в по-хладните райони върху почви с достатъчна влажност. Сухите вина от този сорт се описват като деликатни, с интензивен аромат, като в него за най-характерни се считат минералните тонове, комбинирани с плодови и цветисто – билкови нюанси. Ароматът на вината от Ризлинг подлежи на развитие при отлежаване и добива комплексен, много специфичен и пикантен характер на подправки и понякога на петрол. В България този сорт се отглежда в по-хладните североизточни райони. Натрупва достатъчно захари – 18-19 %, при много добра киселинност – 7,5-8,39 г/куб. дм.

РКАЦИТЕЛИ

Родината му е Грузия, отглежда се в Кахетия от незапомнени времена и от него се произвеждат известните Кахетински вина. По нашите земи е получил разпостранение след 70-те години поради добрата си плодовитост и устойчивост. Ркацители е средно до къснозреещ сорт. В България се отглежда в по-топлите райони – Пловдивско, Хасковско, Плевенско, като гроздето узрява през втората половина на септември, а в Сунгурларската долина, Карловско и Североизточна България – в началото на октомври. Характерното количество захари за сорта е 18-22 % , като се отличава със сравнително висока титруема киселинност – 7-10 г/куб. дм. От него се произвеждат бели сухи трапезни вина без особена индивидуалност и виноматериали за естествено-пенливи вина предимно в Североизточна България. Поради високото си съдържание на ябълчна киселина и склонност към окисление на мъста и произведените вина, този сорт не се препоръчва за разпространение в България.

ШАРДОНЕ

Този сорт произхожда от Франция, областите Бургундия и Шампан. Днес е разпространен във всички лозаро- винарски страни по света. Шардоне е ранен винен сорт. В топлите райони узрява в края на август и началото на септември, а в по-хладните – средата на септември. Родовитостта му е много добра, но добивите не са високи. Отглежда се в проветриви хълмисти райони, където почвите са хумусно-карбонатни, делувиални и канелено-горски, с висока влажност. При постигане на физиологична зрялост натрупва бързо захари – при 20-24 % и запазва сравнително висока киселинност от 7-9 г/куб. дм. От него се получават изключително качествени бели вина с интензивен аромат най-често доминиран от нюанси на тропически плодове (пъпеш, ананас), смокиня, а в случаите когато е отгледано на варовикови почви, характерните минерални нюанси.

СОВИНЬОН БЛАН

Произходът му е Франция. Освен в Европа, се култивира и в Австралия и Нова Зеландия. В България се отглежда основно в Бургаско, Разградско, района на Търговище и други райони. Совиньон блан е среднозреещ сорт – узрява към средата на септември. В района на Сотерн, Франция развива благородно гниене, което придава незабравим характер на вината. Средно устойчив е на ниски зимни температури. При узряването си достига захарно съдъжание до 20-24 %, при много добра титруема киселинност – 8-9 г. /куб. дм. За най-характерни нотки в аромата на вината, произведени от совиньон блан, се приемат ухание на сено, тропически плодове и цариградско грозде. Вкусът е свеж, фин и много хармоничен. Вината се консумират предимно млади.

ТАМЯНКА

Произхожда от земите на Близкия изток – Сирия, Ирак, Египет, Иран и др. У нас сортът се отглежда от незапомнени времена. Когато гроздето презрее ароматът намалява, зърната завяхват и при топла и суха есен придобиват специфичен вкус на стафиди. Тамянка е среднозреещ сорт – бере се към средата на септември. Малко устойчив е на ниски зимни температури. Затова е препоръчително да се отглежда в топлите микрораойни с дълга, топла, суха есен, с леки хумусно-карбонатни почви на хълмисти проветриви терени с добро слънчево греене, където температурата през зимата не пада под -16, -17°С. В света Тамянка се смята за класически винен сорт за получаване на изключително фини десертни вина. В Италия това е прочутото вино „Асти спуманте“. При благоприятни условия и добро отглеждане гроздето натрупва много захари – 20-26%, при добра титруема киселинност 6-8-г/куб. дм.

ТРАМИНЕР РОЗОВ

Този сорт има австрийски произход – областта Траминер в Южен Тирол.
В нашата страна се отглежда на малки площи в Североизточна България. Траминер е сравнително ранозреещ до среднозреещ. У нас узрява в началото и средата на септември. Родовитостта му е средна до добра. Сортът не е устойчив на гъбни болести, напада се от перноспора и оидиум и при дъждовна есен гроздето загнива. Траминер е устойчив на ниски зимни температури, но е чувствителен на суша. За него са подходящи сравнително по-богати, хумусно-карбонатни, достатъчно влагозапасени почви в по-хладните, проветриви хълмисти терени на Североизточна България.
От сорт Траминер се получават сухи бели, силно ароматични вина с хармоничен свеж вкус. В интензивния аромат се улавят цветисти нюанси, напомнящи роза и такива на подправки. Най- добри вина от този сорт се получават в североизточна България.

ЮНИ БЛАН

Това е италиански сорт, разпространен широко във Франция, където в областта Коняк от него се произвежда прочутият френски коняк. По нашите земи се отглежда предимно в районите на Поморие и Бургас, където от неговото грозде се получават висококачествени дестилатни виноматериали и бели сухи вина. Юни блан е къснозреещ сорт – узрява в края на септември – началото на октомври. Подходящи за него са сравнително леките, но дълбоки и достатъчно запасени с влага почви, защото е слабо устойчив на суша и ниски зимни температури. У нас юни блан натрупва от 18 до 21 % захари и висока титруема киселинност от 7 до 9,5 г/куб. дм.
Вината произведени от него са леки и свежи, с нежен, фин аромат, но не подлежат на развитие при отлежаване. Използват се предимно като дестилатни виноматериали.

РУБИН

Рубин Това е хибриден сорт, получен от известния френски сорт Сира и италианския Небиоло. Виното от него е пикантно, подканящо с аромата си на череши, ягоди, касис и пипер. Може да е чистосортово вино, а може да се използва за купажи с вина от други сортове. Според технологията на производство може да е тръпчиво или меко, леко свежо или плодово.