Край на мита за суперхраните, или повече за българските суперхрани

Нови препоръки в здравословното хранене, поднесени от д-р Андреева

На всеки пет години Световната здравна организация излиза с препоръки за здравословно хранене, базирани върху проучвания и изследвания от специалисти по храненето.

Винаги в основата на здравословното хранене е стояла средиземноморската диета – плодове и зеленчуци, ненаситени мастни киселини, риба и морски дарове, зърнени култури, ядки и т.н.

Такава е препоръката и тази година, но за пръв път се препоръчва традиционното хранене като най-подходящо за здравето ни. И това е логично, нашият организъм усвоява най-добре тези храни, които са консумирали предците ни.

Защото сме наследили техните гени, метаболизъм, ензими.

Човешкото тяло работи най-добре, когато лесно, без особени усилия, преработва познати храни.

Местните храни съдържат онези елементи, от които се нуждае местното население. Това важи особено за децата.

Когато кърмачетата се захранват, често им се предлага не само коренно различна храна от млякото, но и различна за поколенията преди тях.

„Модерните” майки тъпчат бебетата си с авокадо, киноа, гхи, чиа, годжи бери, кленов сироп и всичко с екзотични имена, само и само за да са съвременни родители.

Да, това са добри храни, гхи-то е прекрасна храна, но за индийците, другите – съответно за африканците, южноамериканците и канадците, където се отглеждат.

Храната на българите е бялото саламурено сирене, маслото, картофите, крушите, сливите, ябълките, и за да не изброявам – всичко, което е яла баба ви.

Още повече, че традиционните за българина мас и сланина в ограничени количества вече са реабилитирани. Това в никакъв случай не означава, че не трябва да се дават „вносните” храни, но не и да са основни.

Специалистите по хранене са категорични, че т.нар. суперхрани не съществуват. Те са плод единствено на добър маркетинг, няма никакви научни доказателства, че притежават свойствата, за които претендират – да предпазват и лекуват рак, диабет, и каквото се сетите.

Да не говорим за цената и качеството, имайки предвид, че се внасят от другия край на планетата. А и те имат състав, идентичен с българските аналози.  Шипката спокойно може да замести годжи берито, акай берито има състав като нара, баклата замества едамаме, а прочутата спирулина по състав е като тученицата, копривата, левурдата, растящи по нашите земи и познати от векове, просото е българската киноа, а петмезът от грозде и черници е не по-малко полезен от кленовия сироп.

За меда и прочутите ни билки да не говорим.

Най-важното е да не се забравя, че храната е здравословна, когато е прясна, разнообразна и в разумни количества.

И е най-полезна, когато се хапва с удоволствие и в добра компания.  И най-простата храна е по-полезна за детето, когато е поднесена с настроение, отколкото киноа с гхи и сирене тофу в компанията на изнервени родители.

Източник: edna.bg (Автор: Д-р Павлина Андреева)

Благодаря ти, че споделяш тази публикация чрез бутончетата отдолу